Мило момиче,

Недоспало и призрачно бледо,

ако ти напиша всичко, което се търкаля из пустите коридори на съзнанието ми, ще те срина.

 

Студено ми е да отпусна ръцете си и да пиша. Очакват ме няколко месеца почивка от безсънните нощи.

Дано всички са живи и здрави, защото, мамка му, хората умират и сякаш всичко се случва, когато станеш на двадесет и няколко. И колко е цинично, че го казвам, аз съм тук.

Най-хубавото, което съм правила, е да кажа на някого, че е много, много глупав, и да го целуна.

Живея в паралелна вселена, една глупава и красива вселена на гласове, любов, нежност и фантазии. Липсва ми кучето ми, липсват ми мама и тати, липсва ми уютът на къщата. Искам да имам дом, който да обичам и да направя топъл и приветлив.

Слушам Damien Rice и няма какво да си кажа, такава съм.

Ако мога, бих писала с една ръка, като лелките в държавната администрация, бих почуквала неопитно и мудно по клавиатурата.

Да си бях останала на 17 – златокосо момиче, което гледа филми, влюбва се в музика, чете книги, мисли красиво и е сто пъти по-умно.

Но не, станах призрачно бяла млада дама със зеленикави очи и червена коса, със скапан усет за мъжете, пушеща от отегчение.

Честит ми взет изпит.

 

Advertisements

2 comments on “

  1. Ясмина каза:

    взела си държавния?!! поздравления!! наистина, кога минаха тези пет години!:)))))))

  2. Plectruda каза:

    Те всъщност бяха три 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s