Спомням си как, някъде преди пет години, по това време ще да е било, ако не и малко по-рано, та тогава Атанас говореше за държавни изпити, а бяхме само първи курс. Сега хората приветстват новопристигналия декември, пишат за портокалови кори и дъх на канела, декември винаги идвал колкото очаквано, толкова и неочаквано. Някак винаги е краят на годината, а очите се насълзяват по-лесно. Не мина бързо само пети курс, дори първите ми два държавни изпита не минаха толкова бързо, колкото тези пет години. Цялото ми следване с безсънните нощи и нелогичните настроения, шофирането посред нощ, тръгването ми наникъде, всичко мина.. почти.

Може би Атанас е бил прав тогава да говори за държавни изпити, въпреки че бяхме само първокурсници. Минаха пет години, пет години и два месеца. Не преборих себе си, но преборих повечето от това време.

Носталгично ми е, но по-скоро искам да се измъкна. Да затворя страница от живота си, макар че правото е низ от изпити с необозрим край и много саможертви.

Никой не знае какво точно съм изпитала, но така, така силно искам да свърши.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s