Ожулиха колата, а пък аз леко я чукнах. Смениха праховия съединител, имам и главини за смяна. Тати завари количката. Леглото ми е криво и спя до прозореца, от който духа. Другото легло е за боклука. Радиаоторът се разместил. Да си поглеждам нивото на водата веднъж на седмица. Имам мускулна треска на половината гръб, десните ръка и крак и на врата. Гледам да не се въртя често надясно и да не се взирам в тавана или небето.

Случката на Витиня. Колко уплашена бях, карах бавно и смирено. Преминах през всичките сезони, слушах музика, изпреварвах рядко. Мислех за смърт и за сътворение. Прибрах се и пих вино. Разказах на нашите за работата. Домъчня ми и се ядосах едновременно, че хората остаряват, напълняват, обличат се грозно вкъщи, повечето жени режат косите си, стават до болка битови, миришат на манджа, фантазират рядко и са вечно нервни. У нас няма един нормален тирбушон, мама не забравя да ми напомня на всеки час, че вече имам заплата и трябва сама да си купувам това или онова. А аз не съм поискала и стотинка. Изпитвам горчивината й от това, че взимам повече от нея, че вече са други времената, обект съм на постоянните подканвания, че мога да купя това или онова, да почерпя с това или онова. Разбира се, ще, но знаете ли как мразя някой да си проси благодарност.

Първо ще ви купя скапан тирбушон, после всичко останало.

Ако продължавам да се мъча, ще умра от рак.

А който каже, че ще направи нещо, по-добре да го направи. Гледам да не очаквам нищо от никого. Хората сами дават, като решат.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s