Пиша писма до себе си. Тъгувам, задето не се снимам, не давам да ме снимат, от толкова време съм саможива и особена на тази тема, че вече никой не иска да ме снима. А аз, аз го правя, снимам. Нищо специално, нищо фотографско, нищо, което бих могла да нарека изкуство. Ей така, за удоволствие снимам места, животни и хора. Разглеждам стари снимки. Тъгувам.

Започнах нещо ново, но трябва да довърша нещо старо. Както казах онзи ден, ако всичко мине, от сърцето ми ще падне не камък, а цяла скала. Все още не съм се променила. Може би не става изведнъж. Слаба съм и затова се моля на Господ. Някой ще каже, че е лицемерно – може би ще е прав, не знам.

Много неща не знам и ако ги науча, отчасти ще е просто защото така се оцелява. Иначе бих живяла в средно голям град, в къща с двор. За всичко има време, да. А аз съм човек, който намира секвоите за пленителни.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s