Не съм бременна, може би само леко нестабилна, но емоциите ми избиват във всякакви неподходящи моменти, а в тези, в които трябва да чувствам нещо, се таят и ме карат да изглеждам като камък.

Седя зад черното бюро, онова, което ми взеха в трети клас и което преобрази коренно стаята ми, то вече е малко олющено и препълнено с всякакви излишества, но не е загубило авторитета си. Чувам как дядо ми заговаря хора по улицата, сливите му пазят сянка и може би остава още половин час, в който слънцето няма да е напекло пейката под прозореца ми.

Мисля за Валери Петров, Тодор Колев и Чочо Попйорданов, за Чочо всъщност гледам да мисля възможно най-малко. С вино или без мисълта за него ме съсипва и ставам ужасен събеседник. За Селинджър мисля, дали снощи ти говорих замаяно за него?

Мисля за последната си ваканция и не знам как да оползотворя тези няколко узрели августовски дни, толкова са хубави. Много ми е хубаво, но не „защото“, а „въпреки“. Считам това за свое умение, дори не знам дали думата е подходяща, но имам едно скапано отношение към живота, заради което ми е много хубаво да живея дори когато съм тъжна.

Иска ми се да вярвам, че каквото и да надробя, колкото и да повредя, има сила в мен, има нещо, нещо, нещичко, което ме прави способна да започна отначало, да излича, да излекувам, да измия, да съживя. Боже, как ми се иска да не се надценявам, страшно ми се иска.

И въпреки това – „дръж ума си бистър“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s