Чеша се като побъркана. Тъжно ми е, защото свързвам мухите с Митко Воев, но не ги издържам. Не спирам да се чеша, всичко ме сърби. Като изключим това, съм добре. Отброявам последните си дни тук. Отворих километражен уърд файл с лекции по Гражданскоправни науки. Тази есен няма да е ново начало, а продължение. Макар че всяка есен е ново начало. Искам да се обадя на мама, за да й припомня да купи крушка, а ако може, да ми вземе и хубава, семпла блуза с дълъг ръкав и обеци. Винаги обеци. Ако ме обичаш, купувай ми. Нека са красиви. За жалост, винаги ги губя. И едната от чифта, който си взех от Несебър, загубих. Ако ме обичаш, не си играй с търпението ми. Но това е друга тема.

Угаждам си, без да заслужавам, но е толкова приятно. Влюбена съм в това време. Знам как прекарвам летата си, мога да нарисувам стереотипа на летните си дни. Той не е лош, протяжен и лежерен е, а като го съчетая с пътувания и бяло вино, става дори вълнуващ. Но дойде ли краят на август и хвърля ли одеяло върху чаршафа, се случва нещо друго. Метаморфоза на тялото и духа. Не мога да опиша стереотипа на есента, зимата и пролетта, защото тогава ми се случва животът, тогава мога да очаквам всичко.

Снощи излязох с черна рокля с дълъг ръкав, а в раницата си носех жилетка за всеки случай. Дъждовен въздух и дива коса, чорапогащник, побъркващо.

Тати ми готви, прави ми кафе и черен чай. Мама ми говори за писатели. Понякога ми е скучно, но нуждата да предизвиквам съдбата почти се е изпарила, във вените ми тече нещо омайно като червено вино.

Дори не мога да опиша колко обичам есента.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s