Take me to church

Мисля за това проклето самочувствие на момичетата, които пишат и живеят поетично. Могат да им се изпречат всякакви силиконови красавици, вятърничави, секси и общителни „мацки“, но те винаги се чувстват леко встрани от тях. Смятат мълчанието си за свещено, вярват, че могат да рушат светове с върховете на пръстите си. Свеждат поглед и си тръгват по-рано. Не им се струва, че трябва да се впуснат в битка или да доказват каквото и да било. С леко вдигнати глави издишат цигарен дим, наслаждават се на момента и си мислят, че това, което биха дали, е специално.

Презирам тази нагласа. Преди пет години, някъде по това време, едно момче ми каза „Усмихваш се така, защото знаеш, че си по-добра от другите. Ти си чародейка“. Две години по-късно бях с мъж, който не цени поезията, не тръпне пред словото, не открива красотата в думите, не рисува, не пише, не пее, не танцува.. просто нищо. Всъщност понякога снима.

Бяхме на рожден ден на една студентска тераса. Рожден ден със салати от Фантастико, евтини цигари, популярна лятна музика от лоши колонки. Мълчах, защото страдах от стомашни спазми, отпивах вяло от чашата си бяло вино само за да не обидя останалите при наздравица, а той си говореше с другите две момичета – ведри, шеговити, секси, свежи и модерни. Регистрирах всеки момент, в който не държи ръката ми. Прибрахме се, а аз бях тиха и умислена, мислех си за своето червено червило и бяла кожа и за техните изгорели от солариум тела, а той държеше голямата си длан на корема ми, за да не ме боли. „Трябва ти такова момиче – момиче, което няма да има периоди, в които не му се живее; момиче, което разказва вицове, без да се притеснява, и има актьорски талант; момиче, което пие бира, гласът му е леко писклив и не се срамува от думата „дремна“. Голямо несъответствие е да си с някого като мен, сигурно ти тежа“. Той реагира дипломатично, каза ми, че това са глупости и нещата са такива, каквито са: с мен е и толкова. Не се обяснява, той не се обяснява. Накрая спрях да се противя, бях дотегнала и на себе си, болките заглъхнаха и заспах. Малко след това отидох в Св. Седмочисленици, но не успях да сведа глава смирено, прибрах се и написах един текст. Първото свидетелство в блога, че някога го е имало.

Месеци по-късно споделяхме романтичната светлина на стаята ми, имах рожден ден и гледах през прозореца, а той ми каза, че не ме заслужава.

Сещам се за всичко това сега, когато все още от време на време ревнувам от такива момичета. В същото време ми се иска за малко да се освободя от себе си и да мечтая за Слънчев бряг вместо за Бургас, Созопол и Варвара. Това лято нося летни цветове, пия мента със спрайт, оплаквам се от жегите, ала все пак се радвам, че е топло и падат звезди. Но вчера, зарината от флорални мотиви и бели дантели, грабнах черна вечерна рокля и закачих на ушите си нежни перли. Излязох, а смахнатият съсед ми каза „Черното ти отива, момчетата ще изпадат“. Чудесно, обаче това самочувствие ме напусна, вече не съм чародейка.

Разхождахме се с приятелка и й споделих, че знам кой би ме погледнал, кой би ме харесал, кой ще иска да нахлуе в мен по всякакви начини. Все момчета и мъже, които са пленени от живота по тъмен начин. Интелигентни, по-големи, леко сбъркани, мъжествени и мрачни, отдалечени от суетата, добри шофьори. Малко или много специфични, особени, саможиви. А той, той се смее на глупави сериали и сигурно фантазира за жени с изкуствен тен, огнен характер и ноктопластика.

не знам с каква цел написах това, но знам, че изливайки на порции фрагменти от тези отношения, се справям по-добре с тях, писането ме отдалечава и успявам да стана малко по-обективна. освен това ми е много мъчно, че за теб, високо момче, почти нищичко не съм написала. та ти си толкова обикновен

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s