Изчезнах от социалните мрежи. Остана ми Уърдпрес и се чувствам добре. Трябват ми ден-два сама и един 10-часов, непробуден сън, за да се стабилизирам още малко.

Знойно лято е, жегата е невменяема. Чета Удхаус и Пастернак. Мечтая си за мигове на усамотение, харесвам компанията си, наслаждавам се на всички обикновени дейности. Станала съм сочна, малко по-сочна, отколкото бих искала. В четвъртък ще пътувам, вълнувам се. Пиша тук, срамувайки се, но е нужно да пиша по малко всеки ден. Телеграфно, лаконично. Нямах желание да отразя безброй моменти, завръщам се тук и ги търся, защото знам, че съм била жива и чувстваща, а не откривам нищо. За любов не пиша, за конкретни хора не пиша, в крайна сметка не пиша за нищо. Опитвам да се пречупя. Нужна ми е промяна.

А знаеш ли, на рождения ти ден бях 48 кг. Винаги съм щастлива през есента.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s