Събуждам се с махмурлук. Пия ябълков сок и бързо ми минава. Млада съм и бързо ми минава. Издръжлива съм. Не плача пред хора, но когато пия, се отпускам и заговарям за нещата, които обичам. Най-много съжалявам, че ги споделям, дори и да е с близки – те трябва да си останат скрити.

искам да подредя всичко

да отида в Бургас, да пораснат ноктите ми и да си направя хубав маникюр,

да имам бебешки мека и нежна кожа винаги, навсякъде

да се опивам от тялото си

да работя

да ме харесат на интервюто

искам да ти покажа Кнежа, но не знам как

много ме е страх, много съм ревнива, понякога полудявам

а ти ме търпиш

ти все ме търпиш

защо си толковаа добър, защо си толкова добър

толкова не искам да те обичам и вечно се спирам

защо си толкова добър

искам да ти покажа Кнежа

срам ме е, когато кажа на приятелки, че потръпвам, защото въздухът мирише на нещо забравено, на нещо, което съм изпитвала преди години, когато им кажа, че този мирис ме влудява и разбирам как нищо друго няма смисъл, само любов, тази обсебваща, тъжна, вечна и обнадеждаваща любов. съжалявам, когато споделя, че нищо не ме връхлита така тежко, горчиво и нереално като спомените от детството. гледки, залези, някой малък детайл от пейзаж и край, мълчи ми се, плаче ми се, обича ми се.

преди да се върна, отпразнувахме края на последната ми семестриална сесия с розе. аз плаках, защото е възможно да загубиш голямата си любов и никога да не се срещнете отново отвъд смъртта.

снощи ти се обадих пияна и възпалена от ревност, несигурност и объркване. казах ти милион лоши неща. казах ти колко много съм обичала друг мъж, как и сега бих полудяла, ако разбера, че го докосва друга жена. колко е грозно всичко в мен, как искам да притежавам завинаги. да ме обичат завинаги. и повече от всичко. виках ти, плаках, карах ти се, задето си харесвал друга жена насън, карах ти се, задето знам, че една сервитьорка ти е симпатична

и ти пак ме търпиш, и пак ме търпиш

и не знам защо изобщо си в живота ми

не искам никога да обичаш друга

много, много съжалявам, но съм такава

не съжалявам обаче, че ти признах всичко това

ироничното е, че нещата, които най-много биха те наранили, имам нужда да ти кажа

и само когато съм искрена и ти признавам всичко лошо, има много по-голяма надежда за каквото и да било

не съжалявам, че съм такава с теб, съжалявам заради другите

благодаря ти, че ме търпиш

ти си повече от златен

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s