Чета блогове на влюбени жени, някои от тях си признават, че заради мъже са зарязвали гордост и достойнство. Чета и се ядосвам на себе си, че уж съм искрена, а все не успявам да се излея така, все мълча.

Вчера исках да пиша, исках да пиша болезнено силно, защото всяко усамотяване с мислите ми беше мъчително.

И сега просто не мога. Знам какво искам, струва ми е невъзможно. Целият ден ми се спи и ме е страх да погледна телефона си. Малко (много) съм тъжна, но ще се съвзема. Знаех си, че тази година ще е изпитание. Трябва да мълча.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s