Пиша наум и все се каня да изсипя всичко тук, като от огромен, черен боклукчийски чувал, но или не ми остава време, или го имам, но предпочитам да избягам от писането, за да прегледам обичайните за преглеждане неща. И боклукът прелива, прелива и обзема всичко под формата на прекомерно мислене и раздразнение, докато взимам душ, докато чакам да ме вземат отнякъде, докато скучна колежка ми говори за приятеля си, а аз бързо-бързо поглъщам летен коктейл с мента.

Животът е динамичен, рядко съм вкъщи. Доскоро топлех вода с бързовар и влачех кофи, но нищо от това не ми тежеше толкова, колкото липсата на категоричност. Така силно не съм сигурна какво искам, че се оставям на сънищата ми да ме водят. Надявам се, че там ще се появи нещо, там ще открия посока, докато живея ден за ден и единствената опора, която ме държи, е сградата на Софийски.
А в средата на юни всичко ще е приключило, няма да имам лекции и упражнения, ще се изправя пред последната си семестриална сесия в небивал задух и жега, за да опитам да се стегна за предпоследен път и да спра да бъда студентка.
За правото ще ми е много мъчно, което би учудило различни хора, но през последните две години аз открих нещо в него. Навярно е това, че се вписва във вътрешните ми борби, в съмнеията и питанията ми за всичко, в неспирното ми лъкатушене между противоречия и в желанието ми за чистота – в личните и обществените отношения. Но и двете се отдалечават от мен главоломно.

Напоследък освен всичко друго, което ме обърква, България също успява да ме изкара извън релси. И много ми се иска да направя нещо, за да не стана кисела и недоволна лелка на 23.

Засега е това – кратко, повърхностно, но все пак нещо. Чакам да ме вземат. Избирам нова кола. Търся работа. Пия розе. Иска ми се тази година да спра цигарите и да спра да ранявам краката си. Напълняла съм с два-три килограма и не се понасям, въпреки че ме обсипват с нежност. Косата ми е тъмна лила. Скоро заминавам за Казанлък. Чета за храна и се успокоявам. Актуализирам автобиографията си. Готвя се за хиляди изпити. Мисля за състави на престъпления по Наказателния кодекс, ищци и ответници, алеаторни договори. Искам да се загубя в някаква полезна дейност и да помогна на някого. Да се изтощя физически. Да съм малка, нежна, бяла и добра. И най-най-вече: искам малко спокойствие, хармония и да обичам.

Advertisements

2 comments on “

  1. Ясмина каза:

    ехее, кога започна, а вече завършваш. при това си си харесала професията:))) какво по-хубаво от това да ти предстои всичко:)))

  2. dete каза:

    hold your breath and count to ten : )

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s