Жива съм, дишам. Усещам болки в слабините, малко под пъпа и от вътрешната страна на бедрата. Никакви хапчета не трябва да потушават това.
Вкъщи съм и когато вдишвам, ме прогаря, но за това ще говоря друг път.
Исках да напиша тези няколко реда, защото би било нередно да пренебрегна едно искрено желание. И без това са толкова малко нещата, които не ти дават покой, докато не ги подхванеш.
Вкъщи съм и всеки път става все по-странно – по-близко и отдалечено едновременно, по-сюрреалистично, по-болезнено. И всичко е носталгия и меланхолен копнеж.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s