лежа в полумрака с разстлана на лилавата възглавница коса, докато мама се вози в 94 или 102.
имам малко време, в което мога да си пусна музиката, която не смея да слушам пред нея.
тя навярно ме мисли за студена и жестока, като от време на време допуска мисълта, че може би някъде дълбоко в мен е скрита капка топлина. грубо й казвам да смени песента, защото, ако го изрека с нормален глас, ще се разпадна. но не знам дали тя разбира. сигурно си мисли, че съм наследила тази проклетия и лошия нрав от тати и роднините му и никакви песни не са способни да ме разчувстват. „много си саможива, да знаеш.ти не би могла да живееш с никого, защото отблъскаваш всяка любов от себе си“.

докато се возим, мълча и слушам радио. мълча до дъно, тежи ми това мълчание, но нямам друг избор. трябва или да мълча, или да крещя. музиката ме убива, дори лириките на най-глупавите песни ми напомнят сто и един момента и желания.

лежа в полумрака, гледам как гърдите ми се повдигат и спускат трепетно, усещам студените си ръце и съм почти освободена от очаквания. за жалост, състоянието „почти“ означава, че си много далеч, че тогава копнееш най-силно. в тихите паузи, докато тракам с пръсти по ребрата си и леко неспокойно се наслаждам на дишането си, в тези сумрачни моменти, в които уж съм се откъснала от тленните желания за чужда плът и катранените желания за чужда душа, сливаща граници с моята, всъщност най-много се нуждая от спасение.

няма на кого да кажа, когато се чувствам горда и способна и когато не ми е останала и прашинка вяра в себе си. но няма време за упадък.

снощи се почука на вратата към девет и половина. седях на земята и за секунда си помислих, че може би, ето,.. затаих дъх. мама отвори, а аз дебнех за реакцията й, за да знам дали това напрежение в мен ще се пръсне. беше някаква съседка, която чула викове от нашия етаж. „не, не е от нашата стая, ние гледаме телевизия“, обясни й мама. така и беше. момичето си тръгна, а в мен още една нишка се скъса.
разбира се, че някой е чул шум, някой иска тирбушон, олио, отвертка, зарядно, карти. няма какво друго да се случи и кой друг да почука. просто няма.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s