Колко му трябва на едно малко момиченце да се влюби? Така бях влюбена в най-добрия приятел на вуйчо, когато бях на 4-5 годинки. Вуйчо ми се струваше най-страхотният човек на света. Свиреше на китара, знаеше английски и ме учеше на прости думички, имаше катинарче, а понякога най-добрият му приятел, Мариян, идваше на гости и аз умирах от щастие. Криех се под масата, навярно съм досаждала, и се радвах. Този Мариян имаше приятелка, Генка, която със зловещата искреност на дете мразех. Аз, на 4-5 годинки, и той на 23-24 години. Сега са женени, а той е пълен мъж с прошарена коса и чаровна дъщеря. Вече не мразя Генка.

Гледаме филм и откривам в едно русо момиченце всичко, което ми липсва. Познавам се в бавното приближаване, тихите думи, сподавения смях, самотата преди сън, лекото тананикане в леглото.

Ако бях мъничка-малка, би било толкова хубаво да съм влюбена в някой огромен младеж. А той щеше да ме обича повече, отколкото ме обичат сега.

Вчера в подлеза на СУ едно шарено и уж позитивно момиче, което не ми вдъхваше нищо светло и топло, а по-скоро хитро и неприятно, спря мен и братовчедка ми. Попита каква е тайната на нашето спокойствие, а аз отвърнах, че сме много обичани. Почувствах се лъжкиня, но за някои неща не се говори.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s