тъкмо си бях измила зъбите и нареждах наум, когато реших, че трябва да включа лаптопа, да запаля тези малки свещи-чайничета, които ми подари в един много емоционално-неемоционален ден, и да пиша.
вече съжалявам.

исках само да кажа, че хората са станали любезни и учтиви. обаждат ми се или ми пишат и питат дали е удобно. не искат да ме безпокоят и да пречат (всички, освен лудите, които ме закачат по софийските улици). но аз съм уморена.
не искам да се съобразяват вечно. будете ме през нощта. намесете се в личното ми пространство. кажете ми „Весела, пред вас съм, облечи си нещо топло и излизай“. прекалено млада съм, за да внимавам вечно. прекалено млада съм, за да ме щадят постоянно. няма да е късно, няма да е рано, няма да има проблем, че утре имам колоквиум. ще си измия зъбите, ще се среша, ще се облека с нещо хубаво и топло и ще изляза. ще вдигна в три през нощта. ще понеса десетминутни пиянски излияния. ще студувам, ще издържам, ще обикалям.

разбира се, тези неща вероятно ще бъдат направени от хора, които не искам да чувам особено. но за другите:

събудете ме, удобно е.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s