искам да съм една графична гола жена с милион светлосенки. една сива, гола и контрастна жена, сътворена от стерилно бял лист и туш. една набързо скицирана със син химикал от талантлив, но несериозен ученик гола жена. надраскана върху жълтеникава хартия в голямото междучасие, на стъпалата отзад, докато останалите пушат. искам върху мен да се изливат само кафе и вино, пепел от цигари.

но действителността е друга и аз съм момиче и/или жена от плът и кръв. с мъхчета, несъвършенства, нежности и пулс, слуз и мирис. с изжулена до болка кожа и изтръпнали възглавнички на пръстите. порязана в сгъвките, бяла и мътна, мека и ръбеста. всъщност ужасно обикновена и понякога дълбоко нуждаеща се.

чудя се защо жените полудяват при вида на силни мъжки рамене. защо умират да ги хапят и галят, когато върху им се е качил мъж с високо, потно чело и замъглени момчешки очи.
защо жените са толкова непоносимо опърничави, а след това за миг омекват и със сетни сили издават приглушени звуци. чудя се защо е толкова страшно да си уязвим и защо всячески се бориш да останеш силен, за да дойде момент, в който да излеееш всичките си нужди. чудя се защо, когато се докосна, не мириша на себе си, а на теб. струва ми се невъзможно – толкова вода се стече по мен бавно и стихийно, толкова много химически създадени аромати ме обгърнаха. ето, колко хубаво звучи – от мен би могъл да се носи полъх на дива череша, но не. мириша на момиче от тръни и коприна, което е било с мъж.

не искам нищо претенциозно, не искам отговори на въпросите си. не искам да знам как другите жени докосват себе си или някой друг. това е зоната на опасното фантазьорство. като да искаш да разбереш как изглежда някой в най-любимата ти рокля, но всъщност да не искаш.

не искам и нищо уютно и домашно. не искам да гледаме сладникаво-глуповати филми под тежко одеяло, не искам котка, куче и камина. не искам да ти правя закуска, не искам да ми носиш цветя. навярно ще поискам всичко това след известно време – ден, два, седмица, месец, година. сега искам само да си в мен, във мен, във мен.
както казват хората, всичко по реда си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s