Удари есен. Падна тишина. Настана самота.

Карам към Сточна гара и нещо в булеварда ме задавя. Плаче ми се, но сякаш от щастие. Плаче ми се, но сякаш от лудост. Плаче ми се и ми се крещи.

Не мога, не мога да го обясня. Една оранжева улична лампа може да раздере душата ми, да скъса мъгливата й обвивка и тя да изтече в някоя шахта, където принадлежи. Не знам защо все още ми се случва такива уж незначителни късчета свят да разбиват сърцето ми. Видях някакъв магазин, дори не помня магазин за какво беше, изглеждаше като от 82-ра, табелата отгоре беше соц, сградата беше сива, а всичко у мен замръзна и не знаех какво да правя, на кого да кажа, в какво да забия нокти и в коя възглавница да заровя писък.
Мъж на средна възраст свиреше в един ъгъл до паметника в Докторската. „Знам тази песен“, възкликнах аз, защото я знаех. Напоследък осъзнавам, че разни фрагменти са част от паметта ми, но ми отнема известно време да се сетя кои са и защо са там. Три секунди по-късно изтръпнах. Господи, „Арлина“, „Арлина“, не мога, това е „Арлина“. Оставям безвкусното парче пица, оставям компанията си, отивам пред човека и ровя за банкнота, която да пусна. Това струва повече от кутия цигари, струва ужасно много. Слушам го и се усмихвам. Песента свършва, приближавам се и тихо и неуверено казвам „Благодаря Ви“. „Знаете ли Нова Генерация?“, ме пита той. Знам ли Нова Генерация? Знам ли ги? Как се отговаря на това.
„Ще ви изсвиря няколко техни песни тогава“. С телефона си правя видео, ръцете ми треперят и тихо си припявам. Слушам най-моето нещо на света и бавно умирам в тази красива градина.

После нощният Заимов ме хвана за гърлото и как да кажа, че това е, ето ме, това съм аз, на такива места плувам, на такива места се разливат соковете ми, на такива места ми се вика и дишам учестено, на такива места ме побиват тръпки и знам, знам, че съм жива.

Разбира се, аз съм непоносима и трудно се издържам дори когато съм сама. Решението беше да се омъжа за октомври и да стана любовница на ноември. Това и правя. На тях крещя душата си, но те са търпеливи, дори го намират за очарователно. Те обичат всичко криво в мен. И е взаимно.

Advertisements

3 comments on “

  1. Ясмина каза:

    не може да бъде! 🙂

  2. dete каза:

    мисля, че Ясмина го каза Нова Генерация. и аз тъй – не може да бъде!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s