Мразя да пиша за мъже, понеже мъжете имат мъжки рамене. Мъжете имат суров и същевременно уязвим поглед. Имат дълги пръсти и силни ръце. Могат да те счупят. А ти трябва да можеш да бъдеш счупена.
Мразя да пиша за мъже, защото, направя ли го, искам да хапя и да говоря приглушено. Мразя да пиша за мъже, понеже „мъж“ е свещена дума. Както и „жена“.

Мразя да пиша за мъже, защото конвулсивно стискам всичко у себе си. Хапя устните си. Навярно се изчервявам. Целувам раменете си. Галя ключицата си. Желая да съм гладка и мека, мека и топла. И всичко отива по дяволите.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s