Някога, някога, преди много години, може би съм била в осми клас, усетих за секунда какво е едно момче да обича момиче. Стори ми се много по-голямо и чисто от обратното, без дори да съм знаела какво е едно момиче да обича момче или жена да обича мъж.

Тази нощ сънувах висок, смугъл, слаб и брадат мъж, седнал на поляна пред дървена барака, боядисана в жълто. Продаваше книги, а на бараката бяха заковани зелени дъски, на които беше отбелязано какви са книгите. Помня само категорията „за бедни хора“. Бях решена да вляза, може би се гледах отстрани, но сякаш бях права. Обаче мина момиче – много слабо, с дълга светлокестенява, почти тъмноруса коса, сплетена на плитка, в дълга черна пола и излъчваща нотка хипария. Изревнувах го от нея, казах си „Ето, тя ще отиде при него и ще си говорят за неща, за които аз бих отговорила лаконично, дори да мога да кажа повече“. И се отказах и от книгите, и от него.

После сънувах мрачна есен в Кнежа, как ме ухапва змия, кракът ми се подува, тати я убива, обличам се, за да отида в болницата, а по-късно виждам щъркелово гнездо на красиво място и питам и себе си, и щъркелите: „Защо не ядете змиите?“. А после викам на тати: „Виж, като в пролетното „Лека нощ, деца“.

Последният сън, който помня и който бе прекъснат от телефонно обаждане, което ме смущава и цял ден заглушавам, беше отново в Кнежа. Лежах на другото легло в стаята си, непривичното, а върху мен тежеше бял мъж с малко по-дълга от обикновената мъжка коса. Спомням си тялото му, здраво, стегнато и красиво. Лежеше върху мен и двамата се търкахме, поглеждах го там долу, но нямаше нищо. Въпреки това беше мъж. Бял, потен, слаб и размекнат. Галех косата му и го притисках, докато в един момент не се разтрепери страшно, а аз го последвах. Не знам дали беше физическо или духовно, знам, че за секунда насън излекувах някого.

(…)

Днес с часове отбягвам някого, като дори малко се уплаших, че знае къде живея и може да потърси стаята ми. Отидох знаете къде, пробвах няколко пейки, но първата беше твърде близо до всички преминаващи; кръглите и романтично скатани бяха окупирани от влюбени двойки или весели компании, а трети бяха прекалено мръсни дори за мен. Намерих си място на сянка до една голяма поляна, около която тичаха много мъже и жени. Зачетох се във втория том на „Ана Каренина“, огледах мръсното по ръцете си, изчистих се с мокра кърпичка и бях на косъм да започна да си говоря с гълъбите. Една врана кацна на кошчето до мен, спогледахме се като обичайни самотници, после отлетя.

Четях и се чувствах неподходящо облечена за мястото и за половината от денонощието. Чувствах се неподходяща за този свят, но без да се лаская. Чудех се трябва ли сега да спя с някого, да се разболея и да почукам на вратата му с тази лилаво-синя „Ана Каренина“ в ръка, за да ме приюти, да излея цялата си слабост, а от нея някак да поникне сила.

Не става така, си мисля, не е нужно да стигнеш дъното, за да тръгнеш нагоре, защото или ще откриеш по-дълбоко дъно, или ще се извисиш за малко с тихата несподена надежда някой ден отново да рухнеш. Взех книгата и тръгнах към колата, която, явно уморена да ме търпи, реши да ме предаде за секунда. Слава Богу, съживи се, но мила моя кола, моля те, не ме предавай.

Минах през новата автомивка до блока, която всички оплюха, а там ме посрещнаха толкова мило, че чак ми стана неудобно. Прибрах се и си пуснах филм, който не просто да слушам, но и да е гледам. Доживя ми се в малък град, където хората ходят на църква всяка неделна утрин, има си поп, кмет, месар, сладкар, хлебопекар, лекар, адвокат, просяк, вдовица, самотник и луд. Прииска ми се такова магическо място, където отново да съм неподходяща и да се влюбвам в малките прозорци по време на вечерните си разходки.

(…)

Ужасното бяло вино, с което щях да замъгля вчерашната вечер, оставих на кварталните пияници.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s