Пускам червеникава и начупена коса върху бели рамене. Гледам с уморени очи. Повече зелени, отколкото сини. Най-уязвима съм, когато червени нишки оцветяват бялото на очите, клепачите тежат, а устните са добили онзи специфичен цвят на нещо между корал и сурово месо, което нито едно червило не може да постигне. Пуснала съм си класическа музика, а кучето хапе писукаща играчка. Изпитание за нервите. Припомням си какво е да караш, слушайки оперно сопрано и пиано, докато минаваш през пусти и тъжни села. Без капка снобизъм.

Съжалявам, но тъгата е много уютна и понеже почти никой от хората, които са ми близки на живо, не подозира, че мога да бъда тъжна, тя си остава моя лична и съкровена. Остава си особено море от сиво, синьо и лилаво, в което плувам на дълбоко. И може би е хубаво, че почти никой не подозира. Може би тъгата трябва да си остане моя, без да ме мислят хората за меланхолично момиче. Може би за тях съм студена, горда, своенравна, ексцентрична, властна, а понякога топла, мила, прекалено искрена и малко луда. Нека тъгата си е моя. Не искам никой да я пипа. Нека всички мислят, че съм ярка. Не искам никой да ме пипа. Нека съм смела и интересна за вас. Просто не ме докосвайте. И не докосвайте моята тъга, моето безсъние, моите сънища и моята нощ. А колко ужасно ревнива съм към моите си неща, колко болезнено ревнива съм към тях. Как кръвта ми кипва, колко искам да разкъсам устните си от прехапване и да издера гърлото си от крещене. Господи, дори когато спомена нещо, което обичам, го ревнувам от думите си и ми се иска да се накажа, задето съм споделила някога пред някого нещо, което е лично и мое.
Ревнувам любовта от думите си, ревнувам нощта, господи, колко ревнувам нощта, ревнувам хората, за които съм казвала нещо специално, ревнувам ги, защото някой за секунда ги е видял през моите очи. Не искам никой да обича тези, които аз съм обичала. Не искам никой да познава и да вижда това, което аз съм видяла. Явно не съм добър човек.

 

Maybe there’s a God above

but all I’ve ever learned from love

was how to shoot somebody who outdrew you

And it’s not a cry that you hear at night,

it’s not somebody who’s seen the light

It’s a cold and it’s a broken Hallelujah

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s