има едни моменти, в които треперя отвътре и съвсем леко отвън, едва доловимо.
всичко е наред привидно, дори е почти наистина наред, но цялата съм на тръни, защото постоянно трябва да долавям нечии други честоти и да напипвам опънати струни.
озовала съм се между чук и наковалня и използвам факта, че съм нечия дъщеря, за да умилостивя; използвам факта, че съм момиче, колкото и да е пренебрегван; използвам някаква ловкост, лекота и нежност, за да разсея всяко поникнало напрежение. понякога си мисля, че това е изкуство – да плуваш в море от гадост, но да успяваш да се радваш на водата и гъвкавите си движения.
после си мисля, че просто така се налага и притисната от обстоятелствата, правя каквото трябва, т.е. нищо специално.

другото особено усещане е това, че съм наивна до идиотизъм, когато всички завиждат на някого за нещо имуществено, а аз съвсем спокойно и искрено не се интересувам

това е – тихи делнични истерии, спокойствие на повърхността и малко вяра

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s