8

Пиша често. Не звъня на никого освен мама и в редки случаи тати. Качила съм се на бюрото и гледам как дъждът и градушката помитат всичко. Колата ми е здрава. Пия кафе в 3 през нощта и чета за изпит. Сънувам гласа ти. Преди това си фантазирам до момента, в който не знам будна ли съм, или не. Сънувам втория етаж на къщата със стаи, които не познавам. Едната ме ужасява и привлича едновременно.

Въртя се в леглото, обръщам възглавницата десетки пъти, пия вода, търся студеното на завивките, слагам възглавница между краката си.

Обаждам се на мама, а тя звучи строга и резервирана. Не е сама. По-късно ми звъни и знам, че ще звучи топло и мило. Оплаква ми се от работата си, казва, че вкусът в устата й е горчив. Не знам какво да й кажа, не знам какво да направя. Да й предам нещо от думите на Средкова за трудовото възнаграждение ли, да й подаря един Кодекс на труда, или да я прегърна много силно и да я посъветвам да напусне, докато не е прекалено късно.

Чета закони, кодекси и си припомням облигационноправни лекции. Понякога запомням и разбирам на секундата, час по-късно се чувствам малоумна и чета едно изречение пет пъти.

Намирам си още поне пет неща, за които да бъда виновна. Започвам да презирам очите си. Чудя се мога ли да отида с рокля на цветя на писмен изпит. Намирам някакво място по себе си с ужасно гладка кожа. Прегръщам възглавницата. Гледам да изчистя мисълта си. Пия още кафе. Търся сайтове на конни бази и чета за лечебните свойства на ездата. Искам да яздя. Искам да намеря/изкарам/спечеля отнякъде 1000 лева и да ги дам на мама. Не се гримирам. Не съм изтрила олющения лак, днес не съм се ресала. Сякаш съм женствена. Преливам две млека с нес в малко шише от минерална вода.  Чета за слон, който се е разплакал. Въртя се в леглото, а до него – вода, носни кърпички, телефон, книги, лекции и кодекси. Питър Пан никога няма да порасне, защото е мъртво дете. В 8 сутринта това ме убива. Заспивам по някое време. Буди ме госпожата по литература. Винаги вдигам на непознати номера. Страх ме е.

Убих едно цвете, а съм целувала листата му. Не знам как стана, та аз му говорех.

Искам да се изкъпя със студена вода. Ледена.

Нямам апетит. Бърша прах с мокри кърпички. Паркирам на „Арсеналски“. Влизам навътре по тъмно и сама.

Ноктите ми са твърди, кожата ми – бяла. Затрупана съм от вещи, искам да изхвърля половината.

Пия кафе и много вода. Дръж ума си бистър, Весела.

Осъзнавам, че „в някой друг живот“ не съществува. Чувствам се повърхностна и задълбала в едно и също. После потъвам на дълбоко. На шкафа съм залепила жълто листче, на което пише „НЕ!“. Помага.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s