Излизам с приятелка, за която не мога да кажа със сигурност дали ми е точно приятелка, но преминаваме през подобни периоди и въздухът навън, цигарите и простото социализиране сякаш помагат. Говоря й за неща, които са неловки за повечето хора, а дори не съм пила. Тя реагира нормално и ми става по-приятна от обикновено. После се прибирам и се каня да правя всичко, което трябва да направя. Мисля си за самотата, за промяната, самоусъвършенстването, групите от хора, към които сякаш никога не можеш да принадлежиш, в хората ли е проблемът, в теб ли е, мисля си за тати, когото отчаяно исках да чуя онази вечер, но не му се обадих, а днес ми е неприятен дори споменът за гласа му в главата ми.

Пускам си Tales of mere existence и почвам лека-полека да се вглеждам по-внимателно в думите, защото може би ще ми се наложи да се завърна в английския както преди. Не си сипвам вино, а отварям шише с прясно мляко, до което държа и стъклена бутилка с вода. Светлината в стаята е болнична, краката ми се схващат, със зелена рокля съм, а косата ми е тежка и много, затова съм я прибрала и в момента не ми се струва лошо. Гледам клипче след клипче, като след края на всяко ме облива топла вълна, но това не е ентусиазъм. Чудя се коя зодия е човекът, създал всичко това, и си мисля, че това лято ще ми се наложи някак да оцелея. Не очаквам най-хубавото, което предстои, а просто оцеляване.

 

 

Advertisements

One comment on “

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s