Тези дни си лягам към девет, тази вечер ще е изключение – може би единайсет-дванайсет. Не знам дали не ми се живее, но не ми се прекарва цялото време на света в леглото. Никакво спасение не е сънят, нито поезията, нито красотата, дори водата не помага. А се мокря и наливам по цял ден.

Пресушавам мозъка си с безсмислен шум, любимата ми музика ми е опротивяла с всички превъртени фантазии, с новите, изтъркани и празни такива, с цялата сладникавост и патос, и трагизъм, и драма, ми е писнало да познавам себе си чрез тях.

Не искам да умирам, искам да ме няма. Това е най-силното ми желание през последния месец или два. Нещо такова, изгубих представа за времето, за зимата и за лятото, за юни и ноември, за всичко. Не искам да умирам, а да ме няма. Да не знам и аз къде съм, да не прекарвам компания със себе си, да не я прекарвам и с друг.

Не ми е до гордост и достойнство, но ако не са те, съвсем не знам какво ще се случи.

Преминавам през никакъв период, в който незнайно защо ме спира проявата на лош вкус. Повръща ми се.

Нека всичко да е проява на лош вкус, гордост, гняв, завист, похот, лекомислие, дълбокомислие, отлагане и празнота. Потъвам в лошите си мисли, лошите си чувства, страховете си. Струва ми се, че това е най-доброто спасение. Всички други разсейки са безполезни. Нагледах се и се начетох на какво ли не. Разпознавам хората само по буквите им, знам в какъв ред биха харесали нечии други мисли и какво би ги подразнило. Повръща ми се и от това. Повръща ми се от „аз“, от наблюдението накъде отстрани, от постоянния достъп до интернет, от кулинарията, от претенциозните ястия, от веган рецептите, от здравословната и качествена храна, от боклучивата и некачествена такава, от сънища, в които ми се иска да излея цялата си агресия, и от други, дълбоки и особени, в които светът ми нашепва нещо в замъглено черно-бяло.

Уморих се от интересни хора, от себе си, най-вече от себе си. От умората си се уморих.

От страх, от всичките усилия да се задържа на повърхността, от скапаната проява на добър вкус, от веригите големи магазини, от аранжирани уют и топлина в гигантски дози, от всекидневно изхвърляне на боклук, от номера, запомнени наизуст, от песни, пуснати само за да възкресят нещо, от което също ми е писнало.

Харесвам думи като solitude, tranquility, grace и тишина.

Майната му на всичко, всичко, всичко. Искам да ме няма.

Advertisements

2 comments on “

  1. Ясма каза:

    мисля, че трябва да си поговориш с морето

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s