да осиротееш от тъга

да припаднеш, докато миеш ръцете си

ръбовете на очите ти да стоят разтеглени, защото всеки момент очакват да се разплачеш

да се превърнеш в ходеща сянка

да правиш любов с волана

да въртиш сто пъти кръговото на Сточна гара

да погаля „Симеоновско шосе“ и да бъде само мое

да се пропука телепатията ни

и „Непознати улици“ на „Ботев“, докато мигачът тиктака към лявата „Сливница“

ще ми трябва много бензин, за да не полудея.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s