хладна тишина

Понякога, докато чакам на светофари, най-често малко преди Кулата или след нея, при левия светофар на Семинарията, през ума ми минава идеята да извадя с една ръка по-обикновения си телефон, да вляза в указателя и да набера първия номер – този на БГ Радио. Иска ми се да се поздравя, но никога не го правя. Не толкова, защото ми се струва жалко да поздравя сама себе си, а по-скоро, защото се срамувам хората да слушат гласа ми по радиото в пиковите часове.

Напоследък не минавам по обичайния си маршрут и някакси, в колкото и да тръгна, рядко ми се случва да чакам дълго на светофари. Освен това номерът на радиото е различен, а аз все още не съм го подновила в малкия си, по-обикновен телефон.

Обаче все някога се надявам да събера смелост, да се обадя, да пусна треперещия си глас в разговор с гласа на Наско, който е спокоен и уверен. Все си мислех, че ще си избера „Кукла“ на Атлас и че ще отправя поздрава към себе си и към всички останали, които откриват специфичното удоволствие в чакането по светофари и в наблюдаването на хипнотизиращата глъчка на трафика. Само че едва ли ще избера „Кукла“ на Атлас. Тези дни си мисля за Антибиотика, Ирина Флорин, Тони и други деликатни жени, които пеят за времето вътре в мен.

Снощи след сресване, вчесване, преобличане, гримиране и подобни действия излязох, за да изчистя колата си и да си припомня януари такъв, какъвто го познавах, преди да ме изненада със скритата си нежност. Ръцете ми измръзнаха още преди да стигна до колата, а когато бях готова да я обикалям и да отказвам помощта на случайните минувачи, разбрах, че дори не мога да отворя вратата й. Рових за запалка – нямах. Отидох до нонстопа за запалка, опитах да стопля ключалката, но пламъкът се колебаеше, пръстите ми се вкочаниха и ми изневериха. Дърпах дръжката, тихо си повтарях „Мамка му!“, идваше ми да блъскам, но се страхувах, че някак ще прекърша пластмасата с необичайно слабите си пръсти.

Прибрах се и легнах на земята, покрих се с одеяло и бях готова да се разплача от яд. По-късно пробвах пак с шише топла вода, без изобщо да мисля, че мога да пукна стъклото заради голямата температурна амплитуда. Вратата милостиво се отвори, скочих вътре, грабнах четката, започнах да чистя и да стържа, докато двигателят зимно мъркаше. Ходих за храна, а после извърших малко престъпление, което праща всичките ми емоции някъде в стомаха и ми припомня колко е приятно да си жив. Върнах се скапана, а в мен се бореха незадоволени тръпки.

Днес излязох с идеята, че някъде снегът ще ме погълне и най-вероятно ще се разплача от яд пред случайните минувачи. Бях мръсна, несресана, облечена в домашни дрехи с непасващи си цветове, циганска, проста, обикновена и нито за миг не се почувствах отчаяна. Вратата се отвори учудващо лесно, запалих и седях навън, трупайки снежинки в косата си. Прииска ми се да ги снимам, защото сякаш за първи път повярвах, че всяка наистина има своя уникална форма. Синеоко момче, загърнато в шал, от което се виждаха само очите и съвсем малко от наболата брада, мина покрай мен и без да казва каквото и да било, грабна стъргалката от ръцете ми и започна да чисти останалия сняг по стъклата, тавана, предния капак и под чистачките. Като свърши, просто ми остави стъргалката, аз му благодарих, а той не каза нищичко и си тръгна.

Подкарах моята невзрачна Микра, разминавах се хлъзгаво с другите коли и накрая се добрах до банкомат, докато светът все още изглеждаше достъпен. След сериозно пазаруване се върнах, паркирах и си помислих колко съм достъпна, благодарение на колата ми, по която човек може да разбере наблизо ли съм, или не. Натоварих се с всичките си багажи и в момента, в който реших, че имам право да обичам нещо в себе си – златните си ръце – най-неприятната портиерка, за която бях почти сигурна, че не ме харесва, се спусна към мен с думите „Веси, чакай, ще ти помогна“. Благодарих й, а тя не каза нищо.

Сега съм вкъщи – мръсна, гнусна, несресана, проста, циганска, обикновена. Пиша зад прозореца, светлината е болнична, а всички отвън могат да ме видят, ако пожелаят да се обърнат към мен. Наблюдавам колите. Минават малко, а другите почиват в снежното гробище и ме успокояват. Преди почти четири години, когато започнах да се уча да шофирам, открих, че вляза ли в колата, светът ми става автомобилен, автомобилите се превръщат в хора. Не водачите им, а самите коли. Все още пазя наивната представа, че всички джипове Субару са простодушни и приятелски настроени, че винаги ще те пуснат да се включиш и в най-голямото задръстване, а мръсотията по броните им е следа от благородство.

Седя и пиша, отвикнала, чудеща се пред прости граматични правила, загубила тренинг и пропита от липса на талант. Спокойна съм, вероятно щастлива, взирам се в колите, спещи зимен сън, и другите, хлъзгаво белязващи парцаливия ми свят. Обичам и него, всяка дрезгавина и пукнатина, неоправданата му самонадеяност и опасното смирение.

Имам една много кратка чернова, която гласи „Да спукам гума на „Илиянско шосе“. Не я разбирам докрай и си я обяснявам с пиене на вино. Има едно място малко преди най-познатия ми светофар от иначе сбърканото Околовръстно, където се вглеждам в пустошта надясно и се питам за времето вътре в мен.

Пиша това и се проклинам, задето обикнах да карам в компанията на българска музика, а в по-специфичните моменти – в компанията на тишина. Голяма част от света ми е купчина ламарини – номера на коли – в които се взирам, за да открия какво е времето вътре в нас. Не знам какво ми остава, освен да дам шанс на Януари да бъде обичан.

Истина е – романтиката е сега в моторите.

Advertisements

One comment on “хладна тишина

  1. Plectruda каза:

    Не знам какво направих, но някак изтрих коментара, без да искам.
    И на мен ми се пише често напоследък, но се сдържам 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s