8

Днес бях щастлива.

Днес карах щастливо за вечерния си изпит, чудех се защо съм в толкова добро настроение преди изпит и животът беше хубав.  Забих спирачки зад едно BMW, защото бях щастлива.

Сега лежа с лаптоп на коленете в оправеното легло, осветена от крива нощна лампа, скрита с възглавница, за да е още по-приглушено, и наум ми идва само едно.

Искам да консервирам сънищата си. Сънувах красиво и прокобно място с дъх на пролет, което олицетворяваше свещената и мирянската любов. Но свещената беше мръсна, тухлена, тъмна, обвита в мъгла.

Сънувах това място в Кнежа, но нямах идея как стигнахме до него. То просто беше там, скрито измежду мизерните улици. Завиваш надясно преди къщата на един познат и пред очите ти се открива нещо огромно, зелено, въздушно, просторно. Открива се зелена шир, а на всички тези поляни в бели цветове цъфтят овошки, разположени далеч една от друга. Не знам дали усетих мириса насън, но не беше на дървесни цветове, а на вятър, дъжд. Знаех, че не е топло. Не беше и студено. Беше меко, просто меко, но с капка хлад. Кристално, ясно, чисто, пронизващо меко. Като началото на пролетта. Не знаех, че пролетта ме изтезава толкова. Господи, пролетта.

Цялата зелена шир слизаше стъпаловидно към огромна отвесна скала с цвят на гранит. Вдясно виждах голямо количество вода, а хората обичат да гледат вода в големи количества, ми казаха някога, някога, толкова някога. Не знаех дали е море или океан, но ми се струваше задушаващо болезнено и едновременно с това бях лека и свободна.

Гледах тревата и всички малки зелени баири, по които слизахме. Беше покрита с нещо като син мухъл, а човекът до мен ми каза, че това е „синчец“ – така се наричали сините лишеи по тревата.

После той изчезна, а аз останах най-отдолу, поглеждайки към пътя, който сме изминали. Не бях сърдита, че ме е оставил. Знаех, че ще ми е тежко да се върна обратно, но не се страхувах. Небето беше затлачено от тъмносини и заплашителни буреносни облаци, а през тях минаваха слъчеви лъчи. Светлината беше пагубна. Вероятно точно толкова пагубна, колкото мириса на пролетен дъдж. Буреносни облаци, задънено небе и капки слънце в началото на пролетта.

Изведнъж видях, че пред очите ми има голяма тухлена и неизмазана сграда и не можех да проумея как така не съм я забелязала. Очертанията й бяха по-неясни, сякаш някой беше омекотил ръбовете й, формата й беше съвсем обикновена, но размерите й бяха груби, създадени от още по-груби, обикновени и мазолести ръце. Приличаше на нещо, чийто човешки еквивалент би бил мъж, страдащ от гигантизъм. Приличаше на всички големи, неизмазани и никога недовършени къщи, които някога съм виждала и които винаги ме плашат.

Забелязах, че близо до покрива й има знак, нарисуван в черно. Разбрах, че е кръст, разбрах, че е църква, знаех, че е празна, но и знаех, че не е изоставена синагога без покрив.

Не знам какво се е случило после.
(…)

Понякога сънувам къща, чиито основи са гигантски корени на вековни дървета. Тази къща е магическа и мрачна и в съня ми винаги се намира на разстояние две-три пресечки от нашата обикновена, земна къща. Всеки път се чудя как такова нещо е скрито толкова близо, в дън земя ли е потънала, как така никой не я е виждал, какво прави там. В нея има голяма каменна или мраморна вана, в която се къпят грозни хора, пищни жени с много украшения по себе си.

(…)

Постоянно се боря със себе си. Когато съм щастлива, се питам защо е толкова пошло да си щастлив.

Пратиха ми линк към думата „любов“ в Уикипедия. Прати ми го някой от миналото ми. Може би за да науча какво е любов оттам?  В статията има картина, която олицетворява свещената срещу мирянската любов. След като я видях, заспах и сънувах това място. Докато го сънувах, знаех, че подобно на него е скрита и къщата, обвита от гигантски корени или просто къщата корен. Някои сънища се вграждат в други и усещането, че съществуват някъде, се засилва, нещо в мен се трупа, трупа се и набъбва толкова, че в един момент навярно ще очаквам да открия всички тези места, когато съм будна.

Днес бях щастлива. Какво ли ще сънувам?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s