Може да се каже, че никога няма да пиша. Никога няма да напиша нещо за хора, което някога да се издаде. Ако някога някъде публикуват нещо мое, няма да пратя линк на никого, няма да подаря сборник с разкази, няма да се похваля. Ако ме снимат в някой сутрешен блок, ще знаем само аз, мама и тати.

Вероятно никога няма да направя нищо и толкова. Ще трупам чернови още няколко месеца, докато съвсем не ми писне и от това протяжно мъчение. Няма да говоря културно за противоречиви герои, политическата ситуацията и правата на циганите. Ще бъда една от още много, много други и тогава може и нищо да не ми тежи.

Не знам какво трябва да пусна, за да бъда по-спокойна и просто да излея всичко тук. Разглеждам черновите си на новия си телефон, с който не чувствам специална връзка. Разглеждам ги късно през нощта под юргана и дори те ми омръзват. Не си струва.

Гледам хората, които стават от поетични по-поетични, мъдри и повече от открито сексуални. Не ги презирам, но и не чувствам принадлежност. Не гледам снизходително на скромните, непретенциозно тихи хора, но и там не намирам своето място. Всеки ден се случва нещо, което ме кара да мисля, че не разбирам механизма на този свят. Не страдам от илюзията, че съм специална и затова не пасвам. Може би просто не съм достатъчно схватлива и адаптивна.

Донякъде шофирането ме спасява, но и от него ме боли. Живея тук от четири години и по дяволите, сигурно ще се изгубя по пътя за Надежда.

Но и кварталите не помагат, дори безцелното каране и вглеждане в кръстовищата не изцелява нищо в мен.

Не знам криза на личността ли е, чувство за малоценност, реалното чувство, че от доста време не съм постигала нищо. Нямам идея. Накъсана съм, нямам желание за художественост, отблъсквам хората по всевъзможни начини и така.

Снощи за секунди ми замириса на пролет и изведнъж си помислих, че може би просто никога не съм разпознавала мириса на озон. Пускам и мириса на пролет, дори това, че ме разплаква, не ме спасява. По пътя към нищото може  да спра да пуша. Ей така, за да изживея нищото здравословно. Прекалено много се измъчих. Навярно се отказвам.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s