весели празници

Разхождаме се с тати, обръщаме на нашето си „обръщало“ – при светещата табела на болницата. Мрачно е, хладно е, но съвсем приятно и поносимо за края на декември. Казвам му, че се усеща като края на февруари. Той се съгласява. Шосетата са мокри, аз приличам на жокей, лампите светят в оранжево-червено, едната ми ръка е скрита в кожена ръкавица, другата е гола и рови в голяма опаковка пикантен чипс. За секунди се долавя намек за мирис на пролет. Покрай Старата гимназия не е страшно, но страшно напомня за друго време, друг свят. Потръпвам, но дори не потръпвам. Някога нещо е било, било е много силно, но не мога да уловя спомена. Сънувам книга със заглавие „Пилат“. Тати обяснява как няма да възрази, ако го хвърлят в Лондон или пък в Париж. Дори няма да си избира. Където попадне, там. Подсещам го: „Но ти обичаш лошото време..?“ „Да.. ДА, вярно е, наистина обичам лошото време, не ми харесва жегата, сега е идеално, да, права си, мила..“. Говорим за някаква местност в Англия, за следвоенно изглеждащите улици в Кнежа, за кръчмите в гаражите на блоковете, за всички стари хора, които полудяват, като стане въпрос за имоти, делби и земя, за котките, лошото време, за всичко.

Днес цял ден уж уча, но не уча. Гледам съседите през прозореца. Правят навес или нещо такова. Обикалят в сини работни панталони и обикновени зимни шапки, пушат и псуват, разправят се. На стената ми се отразява синкавата светлина от електрожен. Заваряват, шлайфат, чукат, а някъде отзад спокойно крачат кокошки. Почти всичко на хоризонта е червеникаво, потънало в декемврийски мрак. Тухленият гараж точно срещу стаята ми, тухлените дувари, врати и порти и многото влажни и уютни керемидени покриви.

Изглежда като сцена от стар български филм. Сливите пред прозореца са голи, времето е меко, искрите от електрожена ме топлят.

Всеки мъж трябва да знае как се работи с електрожен. Липсва само останалите съседи да излязат, за да дават акъл, да люпят семки и да се навъртат около майсторите безделнически.

Тати от време на време влиза при мен, пита ме искам ли нещо, надвесва се над бюрото, за да види какво се случва през прозореца, носи ми котката с думите „Ето ти един горд котарак“, пуска го на земята и го гали по котешкия корем с големия си мъжки крак. Сеща се да пита как е четенето, „Ебал съм го, мила, трудно си е“. И си тръгва.

Гордият котарак спи пред печката. Огънят в нея унася. Звукът от ъглошлайф е по-подходящ от която и да е празнична песен. Искрите ме радват повече от бенгалски огън. На Нова година бих седяла на бордюр или стъпала, под улична лампа, в светлината на която падат снежинки. Бих палила цигари с мъж, с когото си подаваме бутилка алкохол. Стига само да знае как да паркира успоредно и да работи с електрожен.

Advertisements

2 comments on “весели празници

  1. Ясма каза:

    🙂 истинско ми е като те чета..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s