Може ли да върна всички моменти, в които съм говорила много и ентусиазирано, в които смях е накъсвал речта ми и съм се спъвала в обикновени, прости думи? Не защото съм изрекла нещо лошо, а защото след това съм опетнена, опетнена от собствения си смях, радост, ентусиазъм, думи. Позорно ли е да си такъв, позорно ли е?

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s