13

пия вино сама и всичко се преплита. целият свят, цялата ми болка, цялата тежест, объркване, преспиване и недоспиване.

в банята дълго си мисля за всичко, което трябва да напиша, мъча се да започна отново да пиша наум, но успявам само да изброявам. задачи, недовършени задачи, несъвършенства, покупки и всякакви подобни.

загубила съм желание да вплитам в текст болките и любовите си чрез изтънчени метафори и точни сравнения.

искам просто да изкарам всичко, което ми тежи, мъчи и ме задушава, да го изстискам от себе си като гной от пъпка и след като напрежението за малко ме е напуснало, да потече кръв, за да бъда свободна за час-два.

пия вино сама и ми се струва, че няма какво да кажа, а след като свърша с тези нелепи признания, ще открия как не съм написала нищо. нищичко.

пия вино сама и осъзнавам колко малко ми е нужно, за да се размъти главата ми, и колко недостатъчно е това малко, за да заплача пред александър.

но този текст не е за него, поне не изцяло за него, не е писмо до него, не е писмо до никогo и не искам да го посвещавам.

този текст е едновременно гняв, затлачен канал, сифон, пълен с косми, с дълги женски, влажни, прокобни и гнусни коси.  освен всичко това този текст е и спокоен донякъде, той не илюстрира как всичко се разпада, защото нещата привидно са нормални. нищо никъде не се руши.

никъде, нищо

може би е защото живея сама, може би е, защото отвикнах да чета, може би е защото за малко си припомних какво е да учиш с желание и ми стана мъчно.

защото спрях да гледам филми и да се обогатявам духовно, както толкова правех някога, а другите започват. чувствам се така, сякаш някой бърка надълбоко в мен и краде всичко, което обичам. не хората, но повечето от страстите, които са ме изградили.

някой бърка надълбоко в мен и граби, граби. аз съм черупка. само черупка.

пия вино сама и си мисля как искам да спра цигарите, да въртя обръч, защото знам, че тялото ми е създадено, за да носи красота, любов и страст.

мисля си за момичето със сплескан гръбначен мозък и колко борбена е, но лошото е, че освен, че вярвам, че е такава, го приемам с малко горчива ирония

мисля си за връзките ми с мъжете и ми иде да избухна в смях, задето са толкова криви и сбъркани. „какво са ти направили мъжете, та ги мъчиш?“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s