Заболява ме, като чуя ню уейв или синт поп от 80-те

Това трябва да е моята музика, щом цялата изтръпвам и необяснимо се наеликтризирам и ми се плаче

Хайде да отидем на море

Реклами

Събота

Яйца на очи, силно кафе. Без мляко, без захар

Препечена филийка черен хляб със зехтин, натъркана със скилидка чесън

Крема сирене, резен домат отгоре

Малко босилек

Книга

И животът е чудесен

Пия магнезий.

Правя клафути с череши и кайсии. Не се получава така, както съм искала, но въпреки това е много вкусно.

Чакам да завали, чакам вятър и хлад, да се облека в тъмни цветове.

Сънувам тласъци.

Чета за Оливър и Елио.

Наслаждавам се на всичко земно.

back to banality

Тривиалното понякога ме ужасява, друг път в него намирам опора и дълбоко го ценя.

Страхотно е да си на ново място, но е хубаво и да се върнеш, защото:

– си в собствената си баня и в собственото си легло;

– грижиш се за растенията си и те са благодарни;

– готвиш и пазаруваш;

– чувстваш, че имаш някакъв контрол.

Л.

Лондон е сив и цветен, goody-goody и пънкар анархист. В Лондон мирише на ново и на парфюми, мирише и на канал и урина. Чисто е, но на места е мръсно и мизерно. Следва да кажа, че е противоречив, но не мога и това да кажа.

Вие ми се свят от умора, но искам още. Скъпо е, Темза е кална и кафява, храната не е здравословна. Тълпите са неспирни, сирените са оглушителни. Заводи, докове и църкви се редуват с подредени британски кооперации. Знам английски, но се чувствам невежа. Негърски гласове, басови и топли, се смесват с гърления акцент на сухи и високи бели мъже.

Жени, загърнати в черно от глава до пети, срещаме навсякъде.

Няма специално отношение, няма нищо.

По гарите на метрото се давя почти и се изтезавам с вътрешните си борби.

Малки са мивките в тоалетните и много други неща са наопаки.

Седим в един бар на южния бряг на Темза, където не е пренаселено. Звучи психеделична музика и си мълчим.

Чувствам се почти ваканционно, всичко ми се струва чудно – думи, изрази, похвати, дори това, че захладня.

Краката ми са боси, потъмнели и им е студено. Искам да работя, но искам да си ходя също. Записах си час за зъболекар и мислено се потупвам по рамото, че постъпих зряло.

Не можах да заспя до 2-3-3 и нещо, но след това някак съм затворила очи. Беше ми неспокойно и малко се страхувах, очаквах нещо, някой във нощта.